7 мар. 2009 г., 15:00

Заради пунша е. Заради пунша... 

  Поэзия » Другая
1099 0 16

 

Мери-лин, Мери-лин,

ти все не си доразбрала.

Бивш морски вълк съм,

особняк,

разминал се  със  дългия

кораб.

Ходя на кино сега.

На театър.

Сбирки

духовни...

по един път месечно само.

И винаги сам.

Има  един стол,

(от времето на Бет и Мери Тюдор),

долу в партера,

в ниското,

подписан с моето име.

Запазена марка.

Лично пространство.

От Хавър е.

И само аз го използвам.

Ушите ми започват да бучат,

когато някой

нахълта

след мен,

закъснял...

да диша в врата ми.

Да спори за нещо не негово,

да хвърля прах в очите ми,

а аз виждам все още.

Малко съм сляп,

затова се научих да нюхам.

Всъщност душата ми си усеща

кожата.

А ти...

драскаш със скапан маникюр

по нея.

Напомняш за себе си

почти всеки ден.

Да се настаниш удобно до мене

искаш

пак... пак, и пак.

Знаеш ли,

(не съм ли ти казал)?

Разлюбих те.

Заради пунша.

(Обичам карамфилен пунш).

А ти...

Забъркваш все оня, пиратския...

 с бялото вино.

 (И правиш бълвоч).

Аз съм старо куче.

Естет

по рождение,

държа на хубавото и

имам вкус,  Мер.

Не слагам никога точка...

Пиян.

Заради пунша е.

Заради пунша,

 вече няма любов.

© Веска Алексиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??