Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
21 мая 2021 г., 20:23

Заръка, за разлъка 

  Поэзия » Пейзажная
335 3 6

В небесата спи Луната –  
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.

 

Нощи къси, но в съня си
славеят запява.
Във ума си.  Дъжд се въси...
Сенокос, отава...

 

Лято иде, иде лято
и череши зрели,
житно злато най-богато –
плитки изрусели.

 

Самодива, пак застива,
край поточе – хладно.
И отпива, вода жива,
весело и жадно.

 

Ден гаврош и дълго роши
врабчета, тополи.
Те са лоши, нямат  грош и
все си ходят голи.

 

Пролет скита и сърдита  
този ден сгълчава.
Пита що в душата свита
мъката остава.

 

Мъка ми е, много мъка –
мъничкото птиче,
пей заръка, за разлъка –
вече не обича.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??