stormy (Александра Атанасова)
22 11
13 апр. 2005 г., 22:53

Защо 

  Поэзия
995 0 3
Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи -
лицето ти пред мен.
Недей да ме измъчваш,
отивай си от мен.
Дори във планината
под парещи лъчи
аз виждам в светлината,
безмълвен ти стоиш.
Загледана в простора
за тебе мисля пак,
не чувствайки умора,
ни болка, нито страх.
Отивай си! Върви си!...
Аз гоня те от мен,
макар, че ти в сърцето ми
от мене си пленен.

© Александра Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси мимчо
  • Ето това вече е добро.Не съм знела, че имаш чак такива заложби,приятно съм изненадана от теб.От мен само едно:Дерзай чадо!
  • Хубаво си го написала Александра. Постигнала си един ритъм и звучи като песен, дори си я представих и прозвуча в мен. Продължавай все така и ще постигнеш успехи. Желая ти, да имаш много вдъхновения по твоя път! 6 и
Предложения
: ??:??