Защо караш сърцето ми да се гърчи от болка?
Защо очите са пълни с сълзи?
Защо, въпреки че отдавна те няма,
защо още боли?
Защо ръцете ти още ме галят насън?
Защо от очите ти се будя в кошмари?
Защо изхвърлих добрите навън
и вярвам, че ме обичаш? Едва ли.
Защо след толкова много години
все не забравям за теб и за мен?
И помня усмивката и очите от щастие сини,
и те искам обратно... поне още за ден ...