Защо сме толкоз лицемерни
и лоши сме дори?
Какво печелим с недоверие,
злоба и лъжи?

Какво ни струва да помогнем
на някой във беда?
А казваме, че добротата
ще спаси света.

Защо пестиме си доброто,
не подадем ръка
на хората, които имат
нужда от това?

Защо не кажем "Извинявай"...
"Обичам те"... "Ела"?
Дали, когато го изкажем,
боли ни от това?

Дали, когато се усмихнем,
се чувстваме по-зле?
Защо, кажи, да не помогнем
на едно дете?...

... На слепите, че те не знаят
какво е красота?
На глухите, че те не чуват
на птиците гласа?


На бедните, които нямат
в устата къшей хляб?
На себе си най-вече да помогнем -
за един по-добър свят.