Защо получи се така, защо боли от любовта?
Пак съм сама в нощта и пак не спя!
И оставам с мисълта, че утре пак ще съм сама... И че те няма!
Защо щастието при тебе долетя?
Защо всичко е било лъжа, пълна с надежди и с бесмислени обещания?
Защо бях толкова глупава да вярвам на всяка лъжа, измама...
Изречена от твоята уста!?
Но НЕ, няма да остана сама - ще вдигна глава, ще продължа!
С фалшивата усмивка на уста и с болката в моята душа!