Вече си друга, по-различна си,
а може би аз съм такъв.
Сърцата ни..., белязани с рани,
болки, толкова мъки
и раздели преживяни -
вече са те много по-корави.
Само очите ни издават...
и колкото студено ний да се държим,
в тях още въглени догарят.
Усещам те, отново си близо до мен...,
топла и искряща още ухаеш на любов...
Защо те оставих и ти защо ме остави?!!!
© Юлиан Пашов Все права защищены