ЗАЩО
Седя уморен, със въздишка в гърдите,
изтощен от въпроса: Защо?!
А звездите мълчат, мълчат и липите,
тишината мълчи, но ЗАЩО?
И миражите вечни, и сълзите в очите
ме измъчват с въпроса: Защо?
И мечтите ми детски, остарели със дните,
гаснат бавно и питат защо.
Във катуна край мене жално мъката стене,
във душата и пита: Защо?
Две дечица във дрипи и съвсем изгладнели, ...