13 янв. 2006 г., 21:45

Защо? 

  Поэзия
837 0 3
Защо ли влюбих се безкрайно
в твоите очи красиви,
защо сърцето толкова потайно
таеше раните от думите лъжливи?

Защо обикнах те веднъж,
защо това не можех да забравя,
защо ли толкова си ти могъщ,
защо не мога вече да те мразя?
 
Защо ме толкова жестоко ти рани,
защо погази моята любов,
защо сега сърцето ми кърви,
защо отвръщам аз на всеки нежен зов?

Защо ли бавно и безмилостно убиваш,
отнемаш правото ми на живот,
защо ли тайните си ми разкриваш,
а да разбереш не си готов?
 
Защо аз вече нищо не усещам,
защо не обичам както преди,
дори когато пак те срещам,
защо ли безразличен си ми ти?

© Теодора Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • страхотно е...много е хубаво наистина...много ми харесва това че във всичките си творби си толкова искренна и емоционална!
  • Габи, благодаря ти за топлите думи и за подкрепата!
  • Нямам думи... просто е адски силен и пропит с чувство стих! Много се радвам, миличка, че вече ти е "безразличен" защото никой не заслужава да страда и да бъде нараняван от-цитирам-"жалки хора" лов ю
Предложения
: ??:??