Защо не си до мен сега
и да ме погалиш с ръка!?
Нежно да ме прегърнеш,
а после и да ме целунеш.
И "обичам те" да ми шептиш.

Защо ми е такъв живот,
с тази болезнена любов!?
Сърцето ми да страда,
душата ми покой да 
не намира.

Защо ми е това наказание!?
Божие изпитание.
Снагата ми да агонизира
и за любов да умира.

Защо ми са тези срещи кратки?
Защо ми са? Кажи.
Защо ли? Отговорът е един. 
Нарича се Любов.

Защото ти си моето небе.
Ти живееш в нежното ми сърце.
Защото само при теб
душата ми покой намира.

denisima - 26.02.2013 г.