Защо ме остави?
Защо за друга се представи?
Защо не мога да спра да те обичам?
Защо без теб не искам да дишам?
Защо по-рано не се осъзнах?
Защо аз любовта към теб признах?
Защо винаги съм сам?
Защо си помисли, че ще те предам?
Защо не се върнеш?
Защо пак не ме прегърнеш?
Защо искаш аз любовта ти да прося?
Защо всички проблеми на плещите си сам да нося?
Защо за теб не бях достоен?
Защо без теб сякаш съм поробен?
Защо само мълчиш?
Защо поне малко не се натъжиш?
Защо така ми се смееш?
Защо искаш да те накарам да полудееш?
Защо се държиш така вулгарно?
Защо обяснението ми в любов ти е досадно?
Защо не се осъзнаеш?
Защо чувствата си към мен не признаеш?
Защо сега ме прегръщаш и плачеш?
Защо какво се опитваш да докажеш?
Защо ми каза, че ме обичаш?
Защо във вечна вярност ми се вричаш?
Защо тогава ми изневери?
Защо на него се довери?
Защо ми казваш да спра?
Защо ме караш да те прибера?
Защо се заклеваш, че повече няма да си с него?
Защо се закле, след като смачка моето его?
Защо аз не мога да спра да те обичам?
Защо не искам след друга да тичам?
Защо ли?
Защото те обичам!
Защото те искам!
Защото без теб съм кретен!
Защото без теб сякаш съм поробен!
Защото ти си уникат!
Защото без теб ще стана психопат!
Обичам те и това няма да се промени!
Обичам те, въпреки че толкова много ме нарани!
© Валентин Даков Все права защищены