Защо не се сетих,
че всеки има нужда
от малко отдих,
малко почивка...,
за да се роди
отново, да се радва
на живота, себе си
даже без целувка...
трепереща от страх
да не стане на прах...
Приятелска прегръдка
Всичко... направено без грях!
Защо забравих
чудните моменти,
дните, часовете,
в които се смях(ме)
и отваряхме сърца
Света на мен и теб
е различен, но красив.
Иска ми се още малко,
но може би трябва да забравиш,
за да промениш съдбата,
пустинята...
Ще съм до душата ти...
Ще бъда лъч от светлина,
осеяна със звезди -
съзвездия над нощи сиви...
и ще ходя редом със сили
безстрашни,
аз - закрилник,
ти - повереник!
Защо забравих
трудните моменти
и не се обърнах
към теб, защо не го направих?
Не вярвам ли, или съм прекалено малка,
за да разбера, че любовта не е сила,
а причина да попитам "Аз ли сила нямам,
или пък ти не беше достатъчно свободен,
необременен, приятелски настроен, а?
Вярвах ли, че любовта ще дойде,
не бих я потърсила у теб.
Но бях в сянка, бях страхливка
и сега бъдещето е във теб...
Защо трябваше да оставам
избора във моите ръце, тъй млади,
неопитни и стари,
трябваше ли да пострадам?
Два пъти, два пъти го направих
и не съжалих. Когато издържах,
помислих, че това е краят, но сгреших.
Сега се боря със страха, със змията в мен,
която иска да се слее с мен,
но аз не виждам края този път,
и няма да се спра да въртя тоз прът,
сега се боря с все сила, със Силата в мен!
Моля те, моли се, тя да е до мен,
и нека ти и всички вас, бъдете живи, здрави... и добре!
© Кейтлин А. Все права защищены