Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
3 окт. 2016 г., 17:25

Защо? 

  Поэзия
368 0 2

Защо няма две слънца? 

Защо две луни нощем не светят? 

Само обич на малки зрънца - 

разпиляна, сутрин до пет-

не стига! 

 

Питам вятъра-

ще те видя ли пак? 

Само облак от прах, 

а в очите му страх-

истината как да ми каже! 

 

 

Спря песента на славея даже-

за любовта, 

ранена пак раните ближе! 

Свободни сълзите препускат-

всеки ги вижда. 

 

Прикри ги дъжда. 

Справедливо и двамата ни осъди! 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много нежност и топлина долавям в стихотворението ти.
  • Много болка съзирам тук. И примирение. Но тъгата ще отмине: "И след най-дългата зима идва пролет!" Добре написан текст, Василке!
Предложения
: ??:??