Защо

26 мар. 2017 г., 14:32

Поэзия » Философская

261 2 1

На родителите ми

Разделя ни стена.

Не мога да прескоча,

като ездач дори на кон,

за кратко свиждане,

да видя със сърцето си

почиват ли си там.

Дали е топло и зелено,

тържествено или е хлад.

Тъгуват ли, какво е времето,

дали изпитват жад и глад.

Защо са всичките прегради,

в небесните ливади – ад и рай.

Нали било и горе същото,

каквото тук човек си е постлал.

Когато дойде час да се представя,

самичка ще се убедя.

Сега съм кукувица в хоросана

на стената бяла. И броя.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-26T15:30:22+03:00

Небесно послание ,пропито с обич.Лиричен реализъм.Самота,която брои с гласа на пролетна птица.Тъга по невъзвратима загуба.И още неотмилели чувства.😍