Не си ли спомняш, че ме остави,
сама да плача във нощта...?
Защо се връщаш...? Какво забрави...?
И дали ще откриеш нещо ти сега...?
Във шепа пепел се превърнах,
след пожара просто изгорях,
а вятърът пепелта раздуха
по всички посоки на света...
В порой от сълзи се превърнах,
а слънцето ги присуши.
Кристали от сол
във формата на разбито сърце останаха,
а сърцето все още плаче с кървави сълзи...
Душата ми дали ще те забрави...?
Дали все още иска да си тук...?
Аз питам те:
Защо се връщаш? Какво забрави?
Ти своят избор сам направи-
потегли ти и ме остави
сама да плача във нощта...
2 23-08-2018 Maryroj
© МД Все права защищены