В различните посоки на света сме

и път назад 

не съществува,

трябваше да продължа, нали? 

Всеки ден душата ми гори до кръв, 

вървя, но защо усещам, 

че плаващи пясъци държат краката ми, 

защо се давя в мрак, 

защо дишането е изпитание за мен? 

Защо сънувам те

и шепна твоето име всяка нощ, 

защо си лек за всяка рана? 

Защо очите ти, 

които гледаха ме с обич и грижа все още търся, 

защо докосването ти

запалващо огън по мен ми липсва, 

защо смехът ти още е любимата ми мелодия? 

Защо не мога времето да върна

и пак да сме под лилавото небе, 

защо не мога времето да върна 

и отново да се смеем? 

Ден след ден

ще боли,

но ще се науча да летя и сама.