Защо часовникът забързан
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време?
Небето натъжено ли вали?
Защо усмивката си сменям
със мъката, която в мен боли?
Защо във нощите говоря,
защо във тихото все викам аз
и питам, и с живота споря!
Защо – сама във този дом без глас…
© Ани Иванова Все права защищены