Опит за акростих.
Бъдете снизходителни към резултата:)
Защо!? Не питай! Сам ще разбереш.
Ако е писано да бъде помежду ни
Ще е... Обичам те е тих растеж.
Омръзнало ми е от празни думи.
Това е тихо, колкото отдалечаване
От някогашни радости и болки.
Минаваш покрай тях, прощаваш им
И вече не опитваш да си спомниш
Лицето на последната любима,
И нежното във малките й длани.
Присъства ли, когато си отивах!?
Сънуваш ли, че още те очаквам!?
Видя ли, че растеш. И все по прилив
Ако разбираш за какво говоря.
Шармантен аромат на тиха близост,
След щурма на вълните и прибоя.
Когато ни останат двете думи
И нежното им утринно докосване
Tе правят да изглеждаш много хубав...
Наивен е въпросът ти, защото
И времето не стига да разкажа
Какво ли ме накара да ти пиша.
Опитах мълчаливо да забравя
но днес ми се говори и обича...
© Бистра Малинова Все права защищены