Защо да не призная, че боли?!
Боли от раните в душата ми...
Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!
Боли от многобройните сълзи във очите ми...
Очите ми не спират да те пресъздават, а теб те няма!
Боли от търсещите отговор въпроси във главата ми...
Главата ми завихря се от нежните желания, а теб те няма!
Защо да не призная, че боли?!
Когато всичко в мен е пусто...
Когато всичко в мен боли...
Защо да не призная, че боли?!
Когато Теб те няма...
Когато всичко има Твоята сянка...
© Виолет Гаджева Все права защищены