Защо ли

Защо ли търся сметка от живота,

приятни спомени от миналите дни.

Тъга в душата просто е излишна,

за малко ти със себе си седни.

Да, всеки в душата болка има,

товара често мъчи се и носи сам.

От онзи ден, когато каже мама,

до онзи пак, когато възнесе се там.

Някога си правим равносметка:

дали пък всичко дадох от сърце?

Дали живота изживях в епруветка,

не бях ли в него малко колелце.

Защо ли гордостта да си затриваме,

за тези ли, които мислят ни за врагове.

Нека в сърцата си да акостираме,

в душите да стопим всички ледове.

Отново някога при нас се връщат,

прошка искат за миналите грехове.

Сълзи от болката си ще преглъщат,

сами накрая берем своите плодове.

14.01.2011г.