Защо, Любов
Спри се, Любов! Недей ме измъчва.
Малко ли ти е това?
Я иди в съседната кръчма.
Та ти си толкоз добра!
Защо дойде точно при мене
и така ловко ме завладя?
Защо дари ме, с такова бреме?
Какво, пусто, във мене видя?
Защо, изведнъж, така ме обсеби
и ме направи щастлива?
Защо, изобщо, посегнах към тебе
и от добра, станах дива?
А да платя тази цена
беше твоя заслуга.
Навярно изкупвам чужда вина.
Имам теб, за сметка на друго.
Но... едно и едно е цяло от двама.
Повярвай, тук не греша!
Знай, че от мен отърване няма,
дори и да искам да те потроша!
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
Ренка, ама много го обичам тоя враг,бе...
Ани, разбрах те. Ала не мога. Може би- от утре, като коригирам и другия фар, ще виждам по- добре
Белла, дано! Какво по-хубаво, след като си живял за нея, от нея да умреш
Ей, ти луда Любов! Вменяването бе временно. Не се притеснявайте с Радето за сметката- предварително съм си платила всичко. И бързах с прибирането, щото си мнооого голяма бе. А метлата ми е едноместна
Веси, Йотов, Путин, Анастасия, Силвия, на всички ни е нужна и в истинския и преносен смисъл. Без нея не бихме съществували.
Благодаря Ви още веднъж!