28 мая 2016 г., 00:22

Защо ми трябваше доверието ти 

  Поэзия » Другая
540 2 6


Много сложно ме накара да мисля,
забравих как се връзват думи.
Паднах в някакво топчесто чистене,
но няма кучета да спасят смеха ми.
Сложно паднах в лепкава истина
и просто намерих своята - изхода.
Слънцето грее над мен и се губи.
А ти беше идеал и се плисна...
Върти се снегът от проскръцнали мисли
и разбрах - ходя по снежинка...

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • Поетично, красиво!
  • "Сложно паднах в лепкава истина
    и просто намерих своята-изхода"
    Понякога човек не може да го намери цял живот.Добре казано.Поздрав!
  • Защо да не вървим по снежинките , продължавай да вървиш по снежинките защото само когато, човек рискува...може да узнае и да почувства нещата. Само когато преживяваме болката, изпитваме щастието. Това го знае и лрическата ти много добре.

    Прекрасно пишеш...
  • "Слънцето грее над мен и се губи.
    А ти беше идеал и се плисна...
    Върти се снегът от проскръцнали мисли
    и разбрах - ходя по снежинка..."

    Силно! Преживяно и съпреживяно...
  • Мислене на неочакваните обрати и на несрещани досега поетични образи и естетика. Това си ти, Йоана. А то не е никак малко!
Предложения
: ??:??