Залезът прибира светлината,

заключва я в кутийка от мрак,

страхът пак чука на вратата

и аз в себе си се скривам пак.

Но залезът ли затъмнява

или спуснатите мои щори?

И дали наистина страха долавям,

течащ навън от всяка пора?

Или самата аз. Сама ли си го причинявам?

Сама ли плаша се така?

Дали защото в себе си се затварям

или защото ме е страх от страха?

Празна съм, объркана и жалка,

уплашена, заключена във тъмнина,

налага ми се, но съм малка, твърде малка,

за да справя самичка със света!

Помогнете, моля! Помогнете!

Майко, татко, аз се самоунищожавам!

Гаджетата и работата за миг забравете!

Ох... защо ли още се надявам?!