Животът, който Господ ни дарява,
един е, а наш дълг - да го ценим
и пътят земен, който ни остава,
по най-добрия начин да вървим.
Усмивката, която Той в очите
изпраща сутрин с ранната зора,
убежище е наше от сълзите -
най-гъстата, студената мъгла...
Ръцете ни са като две стомани,
изправящи ни вечно на крака,
одраскани, охлузени, във рани,
ала готови да въздигнат и света! ...