25 апр. 2010 г., 19:49
Защо не спиш, сърце, когато всички спят?
Под звездното небе вълнуват те, шумят
под тишината сънна мечти - море бездънно.
Изгарят те на клада. Разпъват те на кръст.
Пламти кръвта ти млада. Сънуваш плодна пръст.
И птиците те викат, звездите те зоват.
И силни чувства бликат, и пеят, и звънят...
И раждат се видения - на чувствата деца -
по-ясни от знамения, от грейнали слънца.
Красиви като цвете и приказна мечта,
по-волни от крилете, кръжащи над света...
Вълнуваш се и страдаш, и планове кроиш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация