9 сент. 2008 г., 12:27

Защо повярвах? 

  Поэзия
1923 0 4
Вън вали. И вътре в мене също.
Всяка капка е стрела,
забиваща се във сърцето ми.
И плача аз със кървави сълзи,
че загубих те, любими мой.
А слънцето над теб блести,
щастлив си, че си с нея вече.
Защо повярвах на измамните ти думи,
че любил си ме и ще ме любиш вечно?
Но целта ти друга е била:
да се сближиш със нея -
измамната приятелка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Алексиева Все права защищены

Предложения
: ??:??