Защо... Защо отново тук се върна,
стискайки във длани онзи глас,
безмълвно молейки ме пак да те прегърна,
потъвайки в познатата ни страст!
Със бели, леки, лебедови стъпки
върху душите ни отново тя ще мине
и ето пак, познатите и плашещи ме тръпки,
че любовта е тук за нощ и пак ще си замине!
И с утрото усещам, че отново сме сгрешили,
гледайки се хладно с чувства разпиляни,
без да сме се със сълзи и обещания простили
си тръгваме, потърсили подслон за снощните си рани! ...