Какво ти сторих, че постъпи тъй жестоко?

Защо сърцето ми безмилостно разби?

Нима, че те обичах толкоз много

постави край на нашите мечти?

Защо изчака да се влюбя в теб безумно,

да повярвам в нас и в любовта,

а най-накрая, тъй позорно

без жал заби ми нож в гърба?

Невинна ме осъди, мили,

да гасна бавно, миг по миг да тлея

аз искам... ала нямам сетни сили

напук на злобата ти да живея.

Напук на подлата измама,

напук, че любовта ни бе лъжа -

проклинам те, живеейки, да страдаш

да не познаеш вече що е красота.