В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш.
Позната сянка с болка ме гощава.
Защо те няма – за да съгрешиш?
Защо те няма, за да ти прощавам?
Мой вик едничък, вече си утихнал.
Отново неуморно свети здрача.
Защо те няма – да ти се усмихна?
Защо те няма, за да си поплача? ...