Защо все ме питаш дали те обичам,
защо не погледнеш в моите очи?
Те всичко ще кажат дори да отричам,
на устните отговор спрял ще мълчи.
Но виж ги, защо ли те леко потръпват?
Доверие свито в скута ми спи,
а думите някак от мен се измъкват,
съмнение сиво от тебе ги скри.
Не няма, не искам сега да говоря,
дори и ще си стисна двете очи,
сърцето си само за теб ще отворя
и нека за теб от любов изгори!
И пак ако питаш дали те обичам,
аз ще заровя пръсти в жарта,
с боси нозе в пепелта ще изтичам,
малка искра от любов да спася!
© Евгения Георгиева Все права защищены