15 июл. 2012 г., 13:02

Защото 

  Поэзия » Любовная
1711 2 11

Не ни постла небето одеяло...

От неговия бряг сега надничам

и обвинявам в черно всичко бяло,

а всъщност... всъщност просто те обичам.

 

Не стигнаха до тебе всички думи,

които до омръзване изричах -

завръщаха се в мен - като куршуми,

но оцелях... защото те обичах!

 

Цветята, що за теб набрах, умряха.

Измръзнах - срещу вятъра да тичам

по пътя си към топлата ти стряха.

Не стигнах... Но не спрях да те обичам!

 

Отрекох те... И нека Бог ме пази -

не искам в нищо друго да се вричам!

Аз знам - напук на себе си ме мразиш.

А аз (напук навярно) те обичам!

 

© Засегабезиме Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??