25 февр. 2014 г., 22:21  

Защото 

  Поэзия
806 0 25

 

                                  Защото пясъците са засипали

                                  тъгуващи за лято водорасли...

                                  Защото гларуси, от студ пресипнали,

                                  мълчат над дюни непораснали...

                                  Защото във черупки са заключени

                                  плачът на мидите и радостта им...

                                  Защото всички тайни са научени,

                                  не се страхувам вече от властта им...

                                  Защото вълноломите са сухи –

                                  вълните са внимателни и кротки...

                                  Защото раковините са кухи

                                  и са безмълвни уличните котки...

 

                                  Та затова тук, на брега, е тихо.

                                  По кея се разхожда младостта ми

                                  и всичките вини за миг се скриха,

                                  изплашени до смърт от смелостта ми!

                                  И в тишината чувам в себе си

                                  едно гласче, което пита, проси,

                                  ала душата ми ликува, пее си

                                  и глуха е за всякакви въпроси!

 

 

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво пишеш!Поздравления!
  • Винаги те чета с огромно възхищение!
    Поздлавления за стойностната поезия!
  • ЗАЩОТО си страхотна поетеса...
    Много ми хареса
  • Поздрав и от мен - ЗАЩОТО ми хареса!
  • Скоро не бях чел нещо толкова бяло, топло и смислено! Комплименти!
  • Някакво усещане за сливане, разтваряне във всичко наоколо...
    Много умело написано, бих казала!
  • Благодаря ти,Таня!Чудесна си!
  • Готово! Стихото ти ме впечатли още вчера, Раде, и те поздравявам за умело пресъздадената емоция!
  • Благодаря ви, че прочетохте!Трогната съм от хубавите думи!
  • Дали това ми е любимото твое стихотворение?!
    Възхитително е, поздравления, Рада!
  • чудесна поезия!
  • Браво, Раде! Не си губи времето да си откриваш грешките - и така е хубаво! Поздрав най-сърдечен...
  • Радо, бела Радо, поетесо харманлийска, какъв талант и интелект обладаваш само! Прегръдка!
  • Невероятно е,много красиво!!!
  • По кея се разхожда младостта ми
    и всякакви вини за миг се скриха,
    изплашени до смърт от смелостта ми! Супер!!!
  • По принцип гласчетата трябва да се слушат, но това не го отразявай много, много. Слушай песента, ля, ля, ляяяя
    Почваш да просветляваш :*
  • Боже, още една грешка си открих!В първата строфа не е "затрупали", а "засипали"!Къде ми е ума, не знам!Извинявайте много!
  • Зрелостта вижда с други очи. важното е душата да запази младежкото в себе си!
  • Чудесна лирика! Поздравление!
  • Брегът е винаги една носталгия
    (и спомен)за отплувалите кораби.
    На сън повтаря песента на чайките
    мечтаейки да се превърне в котва...

    Аплодисменти и от мен!
  • Много ми хареса, Раде!

    Пожелавам ти смелост, и нека да пее Душата!

    Поздрав!
  • "защото гларуси,от студ пресипнали,мълчат над дюни непораснали...
    Защото във черупка са заключени плачът на мидите и радостта им..." и Защото много ми хареса-поздрави!
  • И тихичко, свенливо някак,
    гласче открехва незаключени врати...

    Браво!
    Ретроспективни метаморфози. Дори пътят напред не изглежда толкова обременяващ, без товара на тайните, които обикновено носим в себе си.
    Старателна подготовка, но наистина, раничко е още...
  • Закачливо сърчице и вярна и предана душа!!!
    Прекрасен стих!!!
  • Допуснала съм грешка– "и всякакви вини", моля да се чете "и всичките вини"!Съжалявам!
Предложения
: ??:??