Защото беше тъмно

22 апр. 2020 г., 00:32

Поэзия

721 2 4

Защото беше тъмно, заваля.

А тъмното започваше отвътре.

И нямаше ни намек за дъга,

ни пролетно събудили се бързеи.

Изля се, сякаш бе небесен вик,

откъртил се под тонове мълчание

и искаше така да заболи,

че да промие земните си рани,

да метне връз неметения под

на дребното човешко суетене

прозрачните си зарове живот.

И точно той най-после да спечели.

Да избуи. Покрай асфалт и кал.

От локвата, в която бе удавен.

Да се събуди малко помъдрял.

И да забрави, че е бил забравен.