Защото бързо ще си тръгна. И стаята ще стане тиха. И може би ще ми е мъчно – пътуването свършва сутрин. Сутрин. Върви човекът – тъмен тротоарът. Светът е мълчалив и малък някак. Първа спирка. Клати се тролеят – пиян, прегърбен стар и ламаринен... И толкова сълзи е виждал... Тролеят,който си отива. Самотникът се качва, сяда, на някаква седалка изподрана и сеща се (защо ли) за душата си.... - И накъде сега, приятел? Но няма отговор... И няма думи. Тролеят диша тежко, после продължава... нататък... По стария маршрут. И втора спирка. Първи хора. Тролеят празен, тихо се прозява. И няма го човека- крачи през тъмното неоново, щастливо рекламиращо животи... се надигат. И губя се сред шум и хора , и коли... Умора сънена... Да, някога така ще тръгна. И стаята ще стане тиха. И може би ще ми е мъчно, че пътят ми ще свърши сутрин...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
крачи
през тъмното
неоново,
щастливо
рекламиращо
животи..."
ТИ си необикновен Хенри!
Поздравления!