Защото ме обичаш,
ме пазиш от дъжда
на думите изричащи
проклятие и смърт.
Закона ти, суров,
превърна в Благодат,
извади ме от ров,
наречен само "ад".
Отвори в мен вратата
и тих любовен огън
попари самотата.
Отворих аз очи,
поех накрая въздух...
в сърцето ми звучи
спокойствие и музика.
Дали е тя прелюдие
към нов хвалебствен химн?
Пропъди тя заблудите,
че любовта е само дим.
. . .
© Агапея Полис Все права защищены