rosy88 (Росица Младенова)
56 179
14 сент. 2020 г., 07:57

Защото сме лято 

  Поэзия
730 4 8

Нечакана есен - коварен и блуден сезон
косите ни близва до бяло, наместо със злато.
Как царствено сяда, опашка превила, на трон
от който се пада по-тежко щом казваш се Лято.

Кънтят керемиди и лудо въртят се мъгли.
Нагоре е пътя, а сякаш към бездните дърпа.
Едното е малко. А две-то е равно на три.
Каква аритметика, Боже! Каква смешна кърпа

намята на рамото верният, мъничък паж:
- Не се уморявай! Сега е момента да скочиш.
Броиш. Аз подсвирквам. Събрахме за път екипаж.
И още сме Лято, и още живеем... нарочно.

© Росица Младенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А на мен - сложността на постройката - дълги изрази в оделните стихове на стихотворението (това е сложно), но много добре съгласувани, анжамбмани също са употребени. Но най-важна е идеята - добре разказана поетично. Чувства се поезията тук.
  • Допадна ми тази цялостна метафоричност на стиха, ведрото му звучене!
  • Чудесен стих!
  • Така ми полегнаха стиховете ти, Роси. Дори кънтящите мъгливи керемиди ми се размиват. Допадна ми идеята да поживея нарочно. Надявам се на местенце в екипажа ти! 😀
  • Много е хубаво! Нека да е лято
  • Страхотно стихо! Галопиращо!
    И въобще, стиховете ти имат страхотна душа.
  • Да, да, да!!! Още е лято!
    Чудесен стих!
  • Супер. Точно така 😊🌞
Предложения
: ??:??