Защото съм
полъхът топъл, в съня ти студен...
Защото съм
сълзата в погледа светъл, от лъжи уморен...
Защото съм
митичният шепот, галещ сетивата...
Защото съм
отровата силна, убиваща душата...
Защото съм
капките болка, прогарящи едно сърце...
Защото съм
изплашеното, слабо, плачещо от страх дете...
Защото съм
приливът хладен, целуващ горещия пясък...
Защото съм
илюзия, пламък, гонещият сенките блясък...
© Десислава Танева Все права защищены