Сипах зоб в торбата на деня си
и полетях от други дни издрана.
Метеоритни белези да вкаменя,
в съюз със себе си да бъда алемана.
А всички атоми и клетки да цъфтят
сред дихотомията в препускаща статичност.
Неосуетими, за да се осуетят,
с отнета и допълнена античност.
Направена, направих от направено
безцветен прах и тъмна пепел.
От поражение съборени - изправях,
а подозрителните прави давих в купел ...