Понеже съм толкова глупава,
не спрях да се взирам в очите ти,
дори когато не си тука.
Ти си плод на мечтите ми.
Понеже съм толкова глупава,
те сънувам понякога нощем.
Бях чужда. Бях твоя. Бях друга.
И защо ли те искам още?
Понеже съм толкова глупава,
не успях да си тръгна навреме
и от тогава се лутам.
Не започнах обратно броене.
Понеже съм толкова глупава,
те изпратих с усмивка. Не с викове.
И понеже съм толкова глупава
още ти пиша ти стихове...