Ти превърна деня ми в надежда.
Ти си слънце, което ме огрява.
Погледът ми в твоя за миг се спира,
искри прехвърчат и ме галят.
И сърцето ми се сгрява с вяра.
И огънят от искрици избуява.
Ти върна ми годините на младостта
и обич в дните ни лудува, лудува.
По слънцето лъчи от вяра ми даряваш
и ражда се силната любов.
И животът закипява и ми поднася
мечти пъстроцвети. С радост прелитат
и просторът светло син засиява.
В сърцето ми любов силна изгрява.
Защото те обичам! Защото без теб не мога!
Сладострастието ме опиянява!
© Йонка Янкова Все права защищены