Защото теб те има!
Слънцето се беше скрило,
но стоеше ти до мен,
гледаше ме нежно мило
във безоблачния ден!
Проливен дъжд валеше,
очите ти над мене бдяха,
вода в косата ми течеше,
но прегръдките ти топли бяха!
Вятър брулеше листата,
ти нашепваше ми в този миг,
бе ме хванал за ръката
глух за вятърния вик!
Нещо блесна в небесата,
гръм далечен изтрещя,
лека беше ми душата,
можех аз да полетя!
Защото устните ти и за миг не спряха,
сладки и гальовни,
в танц със моите се сляха,
ласкави, любовни!
© КрИсИ Милчева Все права защищены