Заслепена в мига
Дъжд над мен вали,
ала усмивката напира - искри,
тебе виждат моите очи
и небето разплаква се - ври,
всеки допир, всяка целувка
то с капка озарява,
сън или красива реалност,
заслепена оставам в мига,
ухаещи пръсти покриват света ми,
бавно застилаш душата ми с цветя червени
и оглеждам се в две бистри очи,
нежно проблясват те,
вглеждам се и виждам целия свят,
нощта прегръща ни тихо,
само две грейнали звезди високо,
двойници на мен и теб,
пазят любовта дълбоко,
как искам времето да спра,
с ръка да го хвана и мига
в безкрая да отнеса...
11.10.11г.
© Елица Все права защищены