svetlitschka (Светличка)
559 4813
26 сент. 2020 г., 03:08  

Заслон под сърцето 

  Поэзия
394 2 6

Крилата ми тънички,

рисувани в сънища,

усети да пърхат ти.

             Заслон от ръцете си,

             най-дружески сплетени,

             направи им, съхрани

размаха неопитен,

плашлив и до днес снишен.

Укрепнах за подвизи.

             Надникнах в невидими,

             издигнати  полоси.

             Докоснах рояк звезди.

             

             

 

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрено ти благодаря, Младене! Ценя високо твоето мнение! Стихът е посветен на една специална за мен личност, от творчеството на която се възхищавам.
  • Ти си един от най-оригиналните автори в този сайт, Светулка. Доказват го творбите публикувани в профила ти. Много е трудно да се изразяваме нестандартно и да творим естетика. А ти постигаш този синтез в редица свои произведения. В настоящото той е видим и с невъоръжено око.

    "Надникнах в невидими,
    издигнати полоси.
    Докоснах рояк звезди."

    Мистичен и въздействащ финал. Сякаш препрочитам Одисея 2001 на Артър Кларк. Така ми въздейства и тя!
  • Радвам се, че те докосна, Георги!
  • Хубаво...
  • Благодаря ти, мила Дени! Чувствителна душа си ти!😙
  • Сладко. Приятно издигане.
Предложения
: ??:??