"Не казвай, любе, лека нощ, че като казваш, любе,
сърце пробождаш с остър нож..."
Тъмно е. И тихо, и пулсно изтръпнало,
и бели кенарени постели,
твоите пръсти ли галят до съмнало,
твоите пръсти, изящни и бели?
Тихо е. И черно като дълбоките кладенци,
където се дави луна, тъжна и стара.
Блеснат ли в тъмното новите менци,
не ми затваряй, малката порта не ми затваряй...
Задушно е. Гори ме, какво ли е -
старо вино ли, тъмно оцветило устните, ...