Заспиш ли, любе, си отиваш...

sama86 (Евкалипт)
68 194

3 дек. 2008 г., 07:49

Поэзия

693 0 4

"Не казвай, любе, лека нощ, че като казваш, любе,

сърце пробождаш с остър нож..."

Тъмно е. И тихо, и пулсно изтръпнало,

и бели кенарени постели,

твоите пръсти ли галят до съмнало,

твоите пръсти, изящни и бели?

Тихо е. И черно като дълбоките кладенци,

където се дави луна, тъжна и стара.

Блеснат ли в тъмното новите менци,

не ми затваряй, малката порта не ми затваряй...

Задушно е. Гори ме, какво ли е -

старо вино ли, тъмно оцветило устните,

Утре е неделя, мъничка... света неделя.

Ще ме пуснат ли, в олтара ще ме пуснат ли?...

Свила се е над сърцето ми дълга нощ.

Сънувам буден широка млада земя,

нося прах с нозете си, до сърцето - нож,

а ти веднъж, веднъж за мен не се засмя...

Нося в очите, нося нощите в бели кенари,

от толкова взиране в смъртта.

Тези очи, които ти затвори, ме изгарят,

а ти веднъж, веднъж за мен не се засмя...

А как ме молеха очите ми да спра да гледам,

не ми казвай, че заспиваш, не заспивай,

защото там не зная как да те последвам...

Тихо е. И тъмно. Заспиш ли, любе, си отиваш...