Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата
завърнал се във първия си дом
И нека не заподозре тълпата
че в теб са влизали със взлом
Откривай песъчинките в тревата
прибирай ги за черни дни
Те светят в тъмното по-ярко от зората
затуй морето нощем тъй трепти ...