Застелена смърт

13 июл. 2007 г., 10:51

Поэзия

1034 0 2

Смъртта ти застила легло от забрава,
със кикот злокобен изпраща те там,
където за злото ще бъде забава
да гаснеш измъчен във Бездната сам.

Дори и когато със ярост се бориш,
злощастно и бавно душата гори
и тъй, неспособен Ти нещо да сториш,
писък в главата отеква: "Умри!"

Студените клони - картина ужасна,
в която се трупат снежинки от скръб
и негде душата умира злощастна,
щом във борбата си паднал по гръб.

Студената пръст - писък на гарван,
меката пръст те зове ли, зове. Ужасен,
истерично викаш:
- Не вярвам, че живото, дивото в Мен ще умре!

Последната опора е вярата твоя,
но тръни коварни я нагло пронизват,
изпращат и Нея, и Теб във покоя,
където душите от мъка прогизват!...

Застелена смърт

Свързани произведения

Комментарии

Предложения