Вдъхновено от стиха на Романтик (Христо Костов) - " Изгрявай пламенно"
Поиска ме... и стихна времето,
заглъхнаха стрелките на часовника
и спряха да отмерват бремето
на самотата, тегнеща в гърдите ми.
Изпълни същността ми със обичане,
превърна нощите във парещи огньове,
изрече ме със думите без сричане,
така жадувани от мен до отчаяние...
Рисува ме с ръката на художник
в детайли страст, горящо-стенещи,
със сластна похот на безбожник ...