Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5 июн. 2010 г., 21:34

Застинало очакване 

  Поэзия » Другая
496 0 8

Каканижат се дните застинали
по стобора отреща в бръшляните,
все зелени и вечно провиснали,
като моето тихо очакване.
Все на пръсти броя си годините
и не сещам след тях вече другите.
Само този, който обича и влюбен е,
ще познае момичето в мене.
По небето гадая за времето,
във което ще сетиш дъха ми,
да прогледнеш във сляпото взиране
на зеници от дългото чакане.
То и слънцето сякаш забрави
свойте топли лъчи в сън отминал.
Монотонно и вяло вали ли, вали...
искам  да вярвам, че  си ме обичал.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • невъзможно е да не те обича човек...
    прекрасна поезия, мила Джейни.
  • Кой не иска да го обичат, Джейни!?! Вярвай!
  • Докато е жива вярата...
    Прекрасен стих, Джейни!
    (поща)
  • Много ми хареса, Джейни! Още първите два стиха ме грабнаха. Дълбоко е!
  • Хареса ми!
  • Вярата, Джейни, вярата... Защото след нея остават измамени надежди!
  • Дъждовете диктуват носталгия,
    дъждовете задават въпроси...
    Не ги слушай! (понякога мамят)
    като мъжка любов поизносена...
    Но запазила свежия спомен
    за тогава когато(ти знаеш).
    През годините тихо отронени
    любовта си е все така вятърна,
    и дъждовна, и дива, и слънчева.
    Само длан протегни и е твоя
    само поглед и тя се завръща...

    Нещо си тъжна Джейни,не ти отиваПоздрав.
  • "Монотонно и вяло вали ли, вали...
    искам да вярвам, че си ме обичал."
    !!!
Предложения
: ??:??