28 мая 2014 г., 10:09

Затваряне на градското тържище 

  Поэзия
429 0 5

Предутринна гора. Мъглива ласка.

Босоног октомври гази в шумата.

Да видиш някога това успя ли,

певецо с изтъняло празнодумие?

 

Там Маргарита дири своя Майстор,

загубил се из градското тържùще.

Дадеш ли някому душата си,

в замяна никога не чакай нищо.

 

Пиян до лудост, от ракията по-лют,

духът ти ще се скита безпризорен,

в немилост – сякаш някой царски шут,

връвчицата ще влачи на позора.

 

По-криво огледало от очите ù

е слънчицето, тръгнало на заник.

Езика ли си глътна, та не викаш

под опустелите небесни пазви?

 

Тъй скита – безнадеждно плосък

човек, когато е изгубил вяра,

и се опитва милост да изпроси,

със съвестта си ако преговаря.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??