Затвор за провинили се душѝ
сънувах, че е нашата Земя.
Изгаряха от страшна жажда те -
за красота, свобода и криле.
Но бяха провинили се душѝ,
наказани от сила незнайна
със забрава откъде са дошли.
В просъница крещях неистово.
Коя съм, откъде съм, защо съм!?
Мъчех се прозорец да открехна,
да се отделя от земния Ад,
да отлетя на юг - към себе си.
Събудих се... Какъв кошмарен сън!
Но пак заскърцаха веригите...
© Росица Танчева Все права защищены
Поздравления!